Безплатна доставка до офис на Еконт, за поръчки над 100 лв.! (виж условията за ползване).

Мона Лиза, Леонардо Да Винчи - печатна репродукция

Цена: 98 лв.код на продукта: reproduction-mona-liza-GR-364-962в наличност

Мона Лиза или La Gioconda, Джокондата – „веселата жена“ е картина, нарисувана с маслени бои върху дъска от топола през 16 век от Леонардо да Винчи и е една от най-известните картини в западната история на изкуството; малко други картини са толкова известни и репродуцирани. Картината е собственост на френското правителство и се съхранява в Лувъра в Париж.
На картината е изобразена жена, която гледа към зрителя със „загадъчна усмивка“.

В цената е включен размер на картината 35 х 50 см.
Възможни по-големи размери за печат виж в пълното описание по-долу.

Допълнителни опции за изработка (платени)
Брой продукт с този дизайн
Цена
98 лв.

ПЪЛНО ОПИСАНИЕ

Картините са отпечатани на платно, опънати на подрамка и лакирани с цел запазване цветовете от влиянието на UV лъчите.
Лакирането, освен съхраняващ ефект - доближава картините до ефекта на маслената картина оригинал.

Възможни размери за печат:
35 х 50 см. (50 лв.)
53 х 77 см. - оригинален размер (92 лв.)
69 х 100 см. (120 лв.)
83 х 120 см. (160 лв.)

В цената е включена подрамка.
В цената не е включена външна рамка за картината.


Име на картината

Името Мона Лиза произлиза от биографията на Леонардо да Винчи, написана от Джорджо Вазари и публикувана 31 години след смъртта на Леонардо. В нея той идентифицира седящата дама като Лиза, съпруга на богатия флорентински търговец Франческо дел Джокондо. „Мона“ е често срещано в италианския език сливане на "мадона„, което значи “моята дама", еквивалент на френското "Madam"; така името на картината означава "Madam Lisa."

Алтернативното заглавие Джокондата е женски род на Джокондо. На италиански giocondo означава също и 'весел, жизнерадостен, жив' следователно "gioconda" означава "весела жена". Заради усмивката това име придобива двойно значение.

През 19 век и Мона Лиза, и Джокондата са вече утвърдени имена на картината. Преди да се утвърдят тези имена, картината е била назовавана с много и различни описателни изречения като „неизвестната флорентинска дама“ и т.н.


История

Мона Лиза - една от големите атракции на Лувърa

Вероятно Леонардо е започнал да рисува Мона Лиза през 1503 и според Вазари я завършва четири години по-късно.

Леонардо взима със себе си картината във Франция през 1516, когато крал Франсоа I кани художника да работи в Кло Люс близо до замъка на краля в Амбоаз. Кралят купува картината за 4000 екю.

След смъртта на Леонардо картината е отрязана, като са отстранени части от двете ѝ страни. Първоначално е имало колони от двете страни на фигурата, познати на изкуствоведите от ранните копия на творбата. Краищата на постаментите все още могат да се видят.

Картината първоначално е изложена във Фонтенбло, а по-късно е преместена във Версайския дворец. След Френската революция е преместена в Лувъра. Наполеон I я премества в спалнята си в Тюйлери; по-късно отново е върната в Лувъра. По време на Френско-пруската война от 1870–1871, картината е извадена от Лувъра и скрита някъде във Франция.

Картината не е много известна до средата на 19 век, когато е оценена от символисткото течение в изкуствата. Те я свързват с техните идеи за женската загадъчност.


Предположения

През годините след смъртта на Леонардо да Винчи хората си задават въпроса, коя е жената седяща срещу художника. Освен за съпруга на търговец Мона се смята за женския облик на Да Винчи, след като са направени съпоставки с образите на художника и портрета. При задаването на въпроса, защо Лиза се усмихва загадъчно и как е могла да стои неподвижна и усмихната толкова много време, историци и учени изказват предположение, че Джокондата всъщност е имала болест, която не е позволявала на лицевите мускули да се отпуснат и следователно това е било ежедневното ѝ състояние. Според изследвания на френски и канадски учени, когато Леонардо е завършвал картината, Мона Лиза е била бременна.

Информация: https://bg.wikipedia.org


Каталог с над 2300 маслени картини, може да изтеглите от тук (PDF 203 мб)