Безплатна доставка с Еконт при поръчки над 40 лв.! (виж условията за ползване)

В чудния свят на карикатурите

11.10.2019

Какво означава понятието карикатура?

Карикатурата е рисунка на реален човек, която изкривява или преувеличава някои черти, но въпреки това запазва приликата с реалния обект. Или с други думи: това е портрет с преувеличени или изострени специфични черти. 

Знаете ли, че дори Леонардо Да Винчи е рисувал карикатури? Както и Моне, наред с още много други известни личности, за които най-вероятно дори не подозирате – например комикът Дик Ван Дайк и актьорът Джордж Клуни. 

В миналото карикатуристите имали много по-голямо влияние върху населението, отколкото писателите. Те успявали да предадат силно послание, без да е необходимо да добавят думи. Това било много ценено, особено във времената, когато по-голямата част от хората били необразовани и не можели да четат. Едни от най-известните примери за това са сатиричните гравюри на Наполеон Бонапарт, нарисувани от британския художник Джеймс Гилрей. На тях френският император е изобразен възнисък и с прекалено голяма за главата му шапка. В резултат на тези толкова популярни гравюри и до днес всички си мислят, че Наполеон е доста по-нисък, отколкото всъщност е бил. Това може да ви даде нагледна представа за популярността и влиянието, което са имали карикатурите в миналото.

Произход и история на карикатурите

Карикатурите за пръв път се обособяват официално като жанр в изобразителното изкуство през 16-ти век, когато най-често се създават с цел осмиване на публични фигури и политици. Те остават изключително популярни и до ден днешен и често се използват със същата цел във вестниците и списанията. Единственото нещо, което се е променило от тогава до сега са инструментите, които използват артистите. В началото карикатуристите рисували най-вече с въглен, молив или мастилени писалки, а в днешно време често се ползват и по-съвременни техники като например сух пастел, маслени бои и дори компютърни програми като Adobe Illustrator или Corel Painter.

Думата „карикатура” идва от италианските carico и caricare, което означава „да натовариш” или „да преувеличиш”. През 1590-та година италианският художник Анибале Карачи и неговият брат Агостино използвали тези думи, за да опишат няколко свои преувеличени портретни рисунки. Според тях, те били създадени с цел да се присмеят на своите собствени артистични теории и похвати, на които ги учели в Болонската Академия. Тези рисунки били своеобразен бунт срещу ренесансовите строги разбирания за ред, симетрия и фиксирани норми за красота. 

Според някои други теории художниците от късното средновековие, които рисували причудливи биоморфни животни (като гаргойлите например), всъщност са истинските основоположници на карикатурите. Първият художник, който официално се обявява за професионален карикатурист, е Пиер Леоне Геци. Той също е рисувал и в стил Рококо. 

В периода около 1750-та година популярността на италианските карикатури се прехвърля и във Великобритания. Лондонският издател Артур Понд отпечатва сборник с карикатурите на някои от най-известните италиански художници, който пожънва истински фурор. В последствие манията по карикатурите превзема Франция и Америка. Френски политици са рисувани приличащи на кози, паяци или прасета, за да се изобразят наклонностите им към разврат, хитрост и лакомия. На карикатуристите често им се налагало да лежат дори в тъмница, заради окарикатуряването на влиятелни политически фигури. Художникът Шарл Филипон, автор на сатирично списание, толкова много обидил новото правителсво на крал Луи-Филип, че бил неколкократно хвърлян в затвора. Той изобразил краля като круша, присмивайки се на неправилната форма на главата му. Не след дълго всички започнали да изобразяват френския монарх така, а крушата станала всепризнат символ на краля и неговия режим. По магазините дори се продавали восъчни круши като сувенири. В крайна сметка Луи-Филип наложил закон, ограничаващ свободата на пресата и забраняващ политическите карикатури. 

Карикатурите и уникалните способности на човешкия ум

Човешкият мозък е изключително сложно устроен и освен това е много ефективен при разпознаването на лица. Само няколко часа след раждането, очите на новородените бебета са силно привлечени от човешки физиономии. Мозъкът на зрелите индивиди отчита, че е забелязал лице в рамките на само 100 милисекунди. Трябва му не повече от секунда, за да разпознае че две отделни снимки (дори ако са осветени по различен начин или обърнати под различен ъгъл) принадлежат на един и същи човек. Според най-новите неврологични проучвания учените вече са склонни да вярват, че има цял дял от мозъка, който отговаря специално за лицевото разпознаване. 

Може би най-ясното доказателство за нашата уникална способност да разпознаваме лица са именно карикатурите. Фактът, че дори и грубо нахвърляна скица на познато лице може да бъде идентифицирана от нашия мозък за секунда, е впечатляващ. 

Човешките лица са изградени горе-долу по един и същи начин – две очи, нос и уста – а разликите в размерите и съотношенията варират само с милиметри. Така че това, за което следят нашите мозъци са по-характерните черти - тези, които се отклоняват най-много от представата ни за идеално симетричното лице (съвкупност от всички лица, които сме виждали през живота си). Кодираме всяка нова физиономия не по абсолютна стойност, а по характеристиките, с които тя се отклонява от образеца ни за съвършено симетрично лице. Нашият мозък обръща внимание на големия нос, пълните бузи, широката брадичка и т.н. и игнорира всичко останало, близко до симетрията, като по-маловажно. За да можем по-лесно да запаметим и идентифицираме човека срещу нас, ние подсъзнателно го превръщаме в карикатура. 

Карикатурите и системите за автоматично лицево разпознаване

След серия от ужасяващи терористически атентати, като например този от 11 Септември 2001г., науката за лицевото разпознаване става съществена тема, свързана с опазването на националната сигурност на държавите. Разпознаването на лицата на престъпници и терористи по летищата може да се окаже жизненоважно за спасяването на стотици невинни животи. Затова правителствата започват да инвестират значителни суми в разработването на автоматизирани системи за лицево разпознаване. Всички смятали, че веднага щом охранителните камери се снабдят с необходимото оборудване, вече всяко лице в тълпата ще бъде лесно сканирано и разпознаваемо и ще може за секунди да се сравнява с база данни на заподозрени в престъпна дейност индивиди. 

За съжаление, след повече от 10 години опити и нови разработки системите за автоматизирано лицево разпознаване все още се представят слабо при тестове в реални условия. В контролирана среда, когато тестовият обект гледа директно към камера с висока резолюция, без да се усмихва или да прави други гримаси, изкуственият интелект успява да разпознае повече физиономии, отколкото човешкия мозък. Но в реална обстановка алгоритъмът трябва да може да разпознава лицата, когато са зле осветени, застанали под ъгъл, усмихнати, намръщени, с очила, мустаци и т.н. Човешките очи лесно могат да компенсират тези детайли, но изкуственият интелект не успява. 

В цялата тази на пръв поглед невъзможна за преодоляване ситуация, учените се обръщат към един необичаен помощник – карикатурите. Впечатляващото умение на карикатуристите бързо да анализират човешкото лице и да го опростят до неговите най-изразени черти е това, на което трябва да научим компютрите. 

Още през 19-ти век органите на реда осъзнали, че чрез преувеличени рисунки много по-лесно хващали обявените за издирване мошеници. През 1876-та година, един от известните американски босове Туид бил разпознат и арестуван в Испания не по полицейски портрет, а по карикатурата му, публикувана в списание Харпър’с Уийкли. 

Най-вероятно вече сами сте се убедили, че карикатурите са впечатляващи и много любопитни художествени произведения, както и отличен подарък за всякакви поводи. А ако искате да си поръчате карикатура по снимка – свържете се с нас и ние ще ви съдействаме за осъществяване на идеята ви.